15 dic 2024, 19:31

Когато вече няма да ме има

  Poesía
317 3 1

КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА

 

Не съм бедняк. Но и не съм богат.

Живея с туй, което Бог ми даде –

две риби – и коричка чер комат,

и не оставих никой братец гладен.

 

На гостенина, спрял до моя праг,

постеля топла бях готов да стелна.

Да пийнем чаша винце по обяд –

и още две във вечерта неделна.

 

Не трупах злато, слава, власт, пари.

Преминах с Обич Божиите друми.

Раздавах се – и в думички добри

не ви разтягах никога локуми.

 

А днес какво? – един заспал старчок

на Седмата си пейка – самотяга,

единствено надявам се, че Бог

над мен ще хвърли шапка на тояга!

 

И в някой друг, навярно следващ век,

когато няма да ме има вече,

ще бъда просто спомен за Човек,

дошъл, живял – и тръгнал надалече.

 

14 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 12, 55 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...