15.12.2024 г., 19:31

Когато вече няма да ме има

318 3 1

КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА

 

Не съм бедняк. Но и не съм богат.

Живея с туй, което Бог ми даде –

две риби – и коричка чер комат,

и не оставих никой братец гладен.

 

На гостенина, спрял до моя праг,

постеля топла бях готов да стелна.

Да пийнем чаша винце по обяд –

и още две във вечерта неделна.

 

Не трупах злато, слава, власт, пари.

Преминах с Обич Божиите друми.

Раздавах се – и в думички добри

не ви разтягах никога локуми.

 

А днес какво? – един заспал старчок

на Седмата си пейка – самотяга,

единствено надявам се, че Бог

над мен ще хвърли шапка на тояга!

 

И в някой друг, навярно следващ век,

когато няма да ме има вече,

ще бъда просто спомен за Човек,

дошъл, живял – и тръгнал надалече.

 

14 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 12, 55 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...