КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен.
На гостенина, спрял до моя праг,
постеля топла бях готов да стелна.
Да пийнем чаша винце по обяд –
и още две във вечерта неделна.
Не трупах злато, слава, власт, пари.
Преминах с Обич Божиите друми.
Раздавах се – и в думички добри
не ви разтягах никога локуми.
А днес какво? – един заспал старчок
на Седмата си пейка – самотяга,
единствено надявам се, че Бог
над мен ще хвърли шапка на тояга!
И в някой друг, навярно следващ век,
когато няма да ме има вече,
ще бъда просто спомен за Човек,
дошъл, живял – и тръгнал надалече.
14 декемврий 2024 г.
гр. Варна, 12, 55 ч.
© Валери Станков Всички права запазени