КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА

Не съм бедняк. Но и не съм богат.

Живея с туй, което Бог ми даде –

две риби – и коричка чер комат,

и не оставих никой братец гладен.

На гостенина, спрял до моя праг,

постеля топла бях готов да стелна.

Да пийнем чаша винце по обяд –

и още две във вечерта неделна.

Не трупах злато, слава, власт, пари.

Преминах с Обич Божиите друми.

Раздавах се – и в думички добри

не ви разтягах никога локуми.

А днес какво? – един заспал старчок

на Седмата си пейка – самотяга,

единствено надявам се, че Бог

над мен ще хвърли шапка на тояга!

И в някой друг, навярно следващ век,

когато няма да ме има вече,

ще бъда просто спомен за Човек,

дошъл, живял – и тръгнал надалече.

14 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 12, 55 ч.