16 jun 2019, 16:49

Кой ми каза " Тревата е всичко"?

680 9 10

"Едно дете попита: "Какво е тревата?", 
като ми носеше 
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря? 
Повече отколкото детето аз 
не знам какво е тя."

 

Уолт Уитман

 

Нали си виждал как блести росата
и утрото е кратко като мигване?
Топи се всяка капка в светлината
и слънцето безгласно кукурига,
живот налива в хилавите стръкчета,
които се опитват да го стигнат.
И нищо не е вечно за душата...
И нищо не е писано за книга... 
Заслушай се в покоя на зеленото,
прохождай бос в отдадената ласка,
в очите, от живота зачервени,
отстъпвай път на бръмарче и мравка.. 
С ръце погалвай живия епител, 
покрил света на благодатна почва. 
И в този свят - родител и учител, 
попитай се къде сгреши нарочно. 
Косачът ще намине подир време
и връхчетата горди ще подстриже. 
Ще дойде огън, съхнейки зеленото, 
ще се сбогува с цветните ти мисли.
Когато спи, тревата ни сънува, 
как бързаме в кръвта й да пораснем... 
И как вървим, във себе си изгубени - 
зелени от човешките си страсти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ви благодаря,
    Ники, за нестандартния твой прочит....очите ти са уникални!
    SMooth, хубаво и зелено лятото да ти е
    Влади, радвам се, че си тук!
  • Много образно, мелодично и дори някак епично заради посланието, което е вплетено между редовете!
  • Възхищавам се на поетичните ти образи Райне!

    Трева връща се назад, в булото на макове!
    Журец оплете плитка пак, в буйните си сънища!
    И тревите пак възкръсват в очите!
    Не са еднакви ангелите, под ветровете на птица!
    Палечка съм в човешката си приказка!
  • Младене, ти ме разби със споделеното.... До другата трева и на мен ми звучи поетично, все едно до ново време след година, да речем и през ум не би ми минало това....
    Добре, че нашата дрога са думите, по-здравословно е Изпращам ти усмивки!
  • На некролога на едно красиво 16-годишно момиче /в централните софийски гробища/ пишеше: "До другата трева..." Видя ми се толкова поетично казано, до момента, в който осъзнах, че се касае за опиум. За щастие в следващите изящни редове:

    "Когато спи, тревата ни сънува,
    как бързаме в кръвта й да пораснем...
    И как вървим, във себе си изгубени -
    зелени от човешките си страсти."

    не става дума за опиум, а за красива поезия, която довежда читателя до опиумно състояние, в най-хубавия смисъл на думата. Поздравление за стиха ти, Райна!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...