Jun 16, 2019, 4:49 PM

Кой ми каза " Тревата е всичко"?

679 9 10

"Едно дете попита: "Какво е тревата?", 
като ми носеше 
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря? 
Повече отколкото детето аз 
не знам какво е тя."

 

Уолт Уитман

 

Нали си виждал как блести росата
и утрото е кратко като мигване?
Топи се всяка капка в светлината
и слънцето безгласно кукурига,
живот налива в хилавите стръкчета,
които се опитват да го стигнат.
И нищо не е вечно за душата...
И нищо не е писано за книга... 
Заслушай се в покоя на зеленото,
прохождай бос в отдадената ласка,
в очите, от живота зачервени,
отстъпвай път на бръмарче и мравка.. 
С ръце погалвай живия епител, 
покрил света на благодатна почва. 
И в този свят - родител и учител, 
попитай се къде сгреши нарочно. 
Косачът ще намине подир време
и връхчетата горди ще подстриже. 
Ще дойде огън, съхнейки зеленото, 
ще се сбогува с цветните ти мисли.
Когато спи, тревата ни сънува, 
как бързаме в кръвта й да пораснем... 
И как вървим, във себе си изгубени - 
зелени от човешките си страсти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря,
    Ники, за нестандартния твой прочит....очите ти са уникални!
    SMooth, хубаво и зелено лятото да ти е
    Влади, радвам се, че си тук!
  • Много образно, мелодично и дори някак епично заради посланието, което е вплетено между редовете!
  • Възхищавам се на поетичните ти образи Райне!

    Трева връща се назад, в булото на макове!
    Журец оплете плитка пак, в буйните си сънища!
    И тревите пак възкръсват в очите!
    Не са еднакви ангелите, под ветровете на птица!
    Палечка съм в човешката си приказка!
  • Младене, ти ме разби със споделеното.... До другата трева и на мен ми звучи поетично, все едно до ново време след година, да речем и през ум не би ми минало това....
    Добре, че нашата дрога са думите, по-здравословно е Изпращам ти усмивки!
  • На некролога на едно красиво 16-годишно момиче /в централните софийски гробища/ пишеше: "До другата трева..." Видя ми се толкова поетично казано, до момента, в който осъзнах, че се касае за опиум. За щастие в следващите изящни редове:

    "Когато спи, тревата ни сънува,
    как бързаме в кръвта й да пораснем...
    И как вървим, във себе си изгубени -
    зелени от човешките си страсти."

    не става дума за опиум, а за красива поезия, която довежда читателя до опиумно състояние, в най-хубавия смисъл на думата. Поздравление за стиха ти, Райна!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....