Кой ми каза " Тревата е всичко"?
"Едно дете попита: "Какво е тревата?",
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз
не знам какво е тя."
Уолт Уитман
Нали си виждал как блести росата
и утрото е кратко като мигване?
Топи се всяка капка в светлината
и слънцето безгласно кукурига,
живот налива в хилавите стръкчета,
които се опитват да го стигнат.
И нищо не е вечно за душата...
И нищо не е писано за книга...
Заслушай се в покоя на зеленото,
прохождай бос в отдадената ласка,
в очите, от живота зачервени,
отстъпвай път на бръмарче и мравка..
С ръце погалвай живия епител,
покрил света на благодатна почва.
И в този свят - родител и учител,
попитай се къде сгреши нарочно.
Косачът ще намине подир време
и връхчетата горди ще подстриже.
Ще дойде огън, съхнейки зеленото,
ще се сбогува с цветните ти мисли.
Когато спи, тревата ни сънува,
как бързаме в кръвта й да пораснем...
И как вървим, във себе си изгубени -
зелени от човешките си страсти.
Свързани произведения
Comments
-
Много образно, мелодично и дори някак епично заради посланието, което е вплетено между редовете!
-
Възхищавам се на поетичните ти образи Райне!
Трева връща се назад, в булото на макове!
Журец оплете плитка пак, в буйните си сънища!
И тревите пак възкръсват в очите!
Не са еднакви ангелите, под ветровете на птица!
Палечка съм в човешката си приказка! -
Младене, ти ме разби със споделеното.... До другата трева и на мен ми звучи поетично, все едно до ново време след година, да речем и през ум не би ми минало това....
Добре, че нашата дрога са думите, по-здравословно е
Изпращам ти усмивки! -
На некролога на едно красиво 16-годишно момиче /в централните софийски гробища/ пишеше: "До другата трева..." Видя ми се толкова поетично казано, до момента, в който осъзнах, че се касае за опиум. За щастие в следващите изящни редове:
"Когато спи, тревата ни сънува,
как бързаме в кръвта й да пораснем...
И как вървим, във себе си изгубени -
зелени от човешките си страсти."
не става дума за опиум, а за красива поезия, която довежда читателя до опиумно състояние, в най-хубавия смисъл на думата. Поздравление за стиха ти, Райна! -
Ех, вие... Колко си приличаме във вълненията и настроенията! Обичам ви!
-
Струва ми се, че каквото и да кажа за стихотворението ще е малко. Трябва да се влее в него човек и да го изживее. Почитания, Райне!
-
Потънах в чувствената ти живописна картина, където "утрото е кратко като мигване", '" и слънцето безгласно кукурига"! Възхитителна образност, оригинална и с висока поетична стойност! А поантата ти е истински словесен шедьовър:
" Когато спи, тревата ни сънува,
как бързаме в кръвта и да пораснем..."
Райне, благодаря ти за тази зеленохлорофилна приказка! -
Толкова сме зелени в човешките си искания... И колко е трудно да го осъзнаем. Възхита за дълбочината и истинноста на този стих!
-
"...Когато спи, тревата ни сънува,
как бързаме в кръвта й да пораснем..." Как да се доближа до стръкчето тревичка, ако не се отдалеча и погледна от небесата на птицата, а по-високо от тях е само съня на тревата. Поздрави, Райна!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ники, за нестандартния твой прочит....очите ти са уникални!
SMooth, хубаво и зелено лятото да ти е
Влади, радвам се, че си тук!