RainaVakova
431 2760
16.06.2019 г., 16:49 ч.

Кой ми каза " Тревата е всичко"? 

  Поезия » Философска
456 9 10

"Едно дете попита: "Какво е тревата?", 
като ми носеше 
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря? 
Повече отколкото детето аз 
не знам какво е тя."

 

Уолт Уитман

 

Нали си виждал как блести росата
и утрото е кратко като мигване?
Топи се всяка капка в светлината
и слънцето безгласно кукурига,
живот налива в хилавите стръкчета,
които се опитват да го стигнат.
И нищо не е вечно за душата...
И нищо не е писано за книга... 
Заслушай се в покоя на зеленото,
прохождай бос в отдадената ласка,
в очите, от живота зачервени,
отстъпвай път на бръмарче и мравка.. 
С ръце погалвай живия епител, 
покрил света на благодатна почва. 
И в този свят - родител и учител, 
попитай се къде сгреши нарочно. 
Косачът ще намине подир време
и връхчетата горди ще подстриже. 
Ще дойде огън, съхнейки зеленото, 
ще се сбогува с цветните ти мисли.
Когато спи, тревата ни сънува, 
как бързаме в кръвта й да пораснем... 
И как вървим, във себе си изгубени - 
зелени от човешките си страсти.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви благодаря,
    Ники, за нестандартния твой прочит....очите ти са уникални!
    SMooth, хубаво и зелено лятото да ти е
    Влади, радвам се, че си тук!
  • Много образно, мелодично и дори някак епично заради посланието, което е вплетено между редовете!
  • Възхищавам се на поетичните ти образи Райне!

    Трева връща се назад, в булото на макове!
    Журец оплете плитка пак, в буйните си сънища!
    И тревите пак възкръсват в очите!
    Не са еднакви ангелите, под ветровете на птица!
    Палечка съм в човешката си приказка!
  • Младене, ти ме разби със споделеното.... До другата трева и на мен ми звучи поетично, все едно до ново време след година, да речем и през ум не би ми минало това....
    Добре, че нашата дрога са думите, по-здравословно е Изпращам ти усмивки!
  • На некролога на едно красиво 16-годишно момиче /в централните софийски гробища/ пишеше: "До другата трева..." Видя ми се толкова поетично казано, до момента, в който осъзнах, че се касае за опиум. За щастие в следващите изящни редове:

    "Когато спи, тревата ни сънува,
    как бързаме в кръвта й да пораснем...
    И как вървим, във себе си изгубени -
    зелени от човешките си страсти."

    не става дума за опиум, а за красива поезия, която довежда читателя до опиумно състояние, в най-хубавия смисъл на думата. Поздравление за стиха ти, Райна!
  • Ех, вие... Колко си приличаме във вълненията и настроенията! Обичам ви!
  • Струва ми се, че каквото и да кажа за стихотворението ще е малко. Трябва да се влее в него човек и да го изживее. Почитания, Райне!
  • Потънах в чувствената ти живописна картина, където "утрото е кратко като мигване", '" и слънцето безгласно кукурига"! Възхитителна образност, оригинална и с висока поетична стойност! А поантата ти е истински словесен шедьовър:
    " Когато спи, тревата ни сънува,
    как бързаме в кръвта и да пораснем..."
    Райне, благодаря ти за тази зеленохлорофилна приказка!
  • Толкова сме зелени в човешките си искания... И колко е трудно да го осъзнаем. Възхита за дълбочината и истинноста на този стих!
  • "...Когато спи, тревата ни сънува,
    как бързаме в кръвта й да пораснем..." Как да се доближа до стръкчето тревичка, ако не се отдалеча и погледна от небесата на птицата, а по-високо от тях е само съня на тревата. Поздрави, Райна!
Предложения
: ??:??