Кой ми каза " Тревата е всичко"?
"Едно дете попита: "Какво е тревата?",
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз
не знам какво е тя."
Уолт Уитман
Нали си виждал как блести росата
и утрото е кратко като мигване?
Топи се всяка капка в светлината
и слънцето безгласно кукурига,
живот налива в хилавите стръкчета,
които се опитват да го стигнат.
И нищо не е вечно за душата...
И нищо не е писано за книга...
Заслушай се в покоя на зеленото,
прохождай бос в отдадената ласка,
в очите, от живота зачервени,
отстъпвай път на бръмарче и мравка..
С ръце погалвай живия епител,
покрил света на благодатна почва.
И в този свят - родител и учител,
попитай се къде сгреши нарочно.
Косачът ще намине подир време
и връхчетата горди ще подстриже.
Ще дойде огън, съхнейки зеленото,
ще се сбогува с цветните ти мисли.
Когато спи, тревата ни сънува,
как бързаме в кръвта й да пораснем...
И как вървим, във себе си изгубени -
зелени от човешките си страсти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
