ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
25 sept 2011, 1:29

Кой разплака Небето?!

909 0 12

 

Дъжд по джамлъка. Хладно и чисто.

Вятър на снопи го хвърля ритмично.

Последният шепот на паднали листи.

Топличко търсим в Света на лиричното.

 

Златна премяна диплят чинарите.

Червено е слънцето. Закри го баира.

Думи среднощни прескачат дуварите.

Китка ти носят. Насън те намират.

 

Кой в този ден Небето разплака?!

Мен трябваше Господ с гръм да дари...

Толко' Надежда... Толкова Чакане...

А ей там, във Храма, свещица гори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • stanka (Станка Денева)
    stanka (Станка Денева)
    Златна премяна диплят чинарите.

    Червено е слънцето. Закри го баира.
    Толкова е красиво!
  • Liliyanaandreeva (Лиляна Благоева Андреева)
    Liliyanaandreeva (Лиляна Благоева Андреева)
    Всеобхватна обич!


  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    не зная, кой разплаква небето...
    но ти разплака мен...
    Зем, сърдечно те, поздравявам..
  • liliv (Лилия Велчева)
    liliv (Лилия Велчева)
    Нека свещицата на надеждата да гори винаги в храма на твоята душа, поете!
    Кой разплака Небето?
    Може би раздялата с лятната любов, отлетяла с птиците или тишината пълна с шепот на паднали листи...
    Харесах, докосна ме! Поздрав и от мен, Краси! Сърдечно!
  • mili_bg (Милена Христова)
    mili_bg (Милена Христова)
    Китна надежда...!Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0