25 sept 2011, 1:29

Кой разплака Небето?!

907 0 12

 

Дъжд по джамлъка. Хладно и чисто.

Вятър на снопи го хвърля ритмично.

Последният шепот на паднали листи.

Топличко търсим в Света на лиричното.

 

Златна премяна диплят чинарите.

Червено е слънцето. Закри го баира.

Думи среднощни прескачат дуварите.

Китка ти носят. Насън те намират.

 

Кой в този ден Небето разплака?!

Мен трябваше Господ с гръм да дари...

Толко' Надежда... Толкова Чакане...

А ей там, във Храма, свещица гори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Златна премяна диплят чинарите.

    Червено е слънцето. Закри го баира.
    Толкова е красиво!
  • Всеобхватна обич!


  • не зная, кой разплаква небето...
    но ти разплака мен...
    Зем, сърдечно те, поздравявам..
  • Нека свещицата на надеждата да гори винаги в храма на твоята душа, поете!
    Кой разплака Небето?
    Може би раздялата с лятната любов, отлетяла с птиците или тишината пълна с шепот на паднали листи...
    Харесах, докосна ме! Поздрав и от мен, Краси! Сърдечно!
  • Китна надежда...!Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...