Дъжд по джамлъка. Хладно и чисто.
Вятър на снопи го хвърля ритмично.
Последният шепот на паднали листи.
Топличко търсим в Света на лиричното.
Златна премяна диплят чинарите.
Червено е слънцето. Закри го баира.
Думи среднощни прескачат дуварите.
Китка ти носят. Насън те намират.
Кой в този ден Небето разплака?!
Мен трябваше Господ с гръм да дари...
Толко' Надежда... Толкова Чакане...
А ей там, във Храма, свещица гори...
© Красимир Дяков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
