alisa_wonderland (Елица Мавродинова) alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
20 132
10 abr 2007, 19:27

Кой си ти

  Poesía
1.5K 0 5
 

Кой си ти,

чието име

увисва в празнотата при изричане?

Кой си ти,

чиито страх се влива в мен като отрова?

Чия лъжа отрече, като ме докосна?

Чия обида преживя?

Чия душа

потъпка като мравка

със мойте стъпала?

Ако си слънцето,

не искам твойта светлина.

Под нея всеки страх изпъква.

И аз съм набраздена,

като от метеорити.

И като кратери очите ми

са черни дупки в чужд живот.

Праисторически студена

е твойта светлина.

А гола съм под нея...

И кой си ти да ми показваш

как страшно съм несъвършена?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Усетих страха ти почти физически.
  • robert (Роберт Кулиани)
    robert (Роберт Кулиани)
    !!!
  • Na-aN (Милена)
    Na-aN (Милена)
    Сещам се за подслучай на случая.
  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    Няма нищо страшно в това да си несъвършен...когато човек разбере това,става съвършен-такъв,какъвто винаги е бил...Поздрав!
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    "Праисторически студена
    е твойта светлина.
    А гола съм под нея...
    И кой си ти да ми показваш
    как страшно съм несъвършена?!"

    Много хубав стих!!! Поздрави, Ели!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0