Кой си ти
Кой си ти,
чието име
увисва в празнотата при изричане?
Кой си ти,
чиито страх се влива в мен като отрова?
Чия лъжа отрече, като ме докосна?
Чия обида преживя?
Чия душа
потъпка като мравка
със мойте стъпала?
Ако си слънцето,
не искам твойта светлина.
Под нея всеки страх изпъква.
И аз съм набраздена,
като от метеорити.
И като кратери очите ми
са черни дупки в чужд живот.
Праисторически студена
е твойта светлина.
А гола съм под нея...
И кой си ти да ми показваш
как страшно съм несъвършена?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
