Кой си ти
Кой си ти,
чието име
увисва в празнотата при изричане?
Кой си ти,
чиито страх се влива в мен като отрова?
Чия лъжа отрече, като ме докосна?
Чия обида преживя?
Чия душа
потъпка като мравка
със мойте стъпала?
Ако си слънцето,
не искам твойта светлина.
Под нея всеки страх изпъква.
И аз съм набраздена,
като от метеорити.
И като кратери очите ми
са черни дупки в чужд живот.
Праисторически студена
е твойта светлина.
А гола съм под нея...
И кой си ти да ми показваш
как страшно съм несъвършена?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
