Apr 10, 2007, 7:27 PM

Кой си ти

  Poetry
1.5K 0 5
 

Кой си ти,

чието име

увисва в празнотата при изричане?

Кой си ти,

чиито страх се влива в мен като отрова?

Чия лъжа отрече, като ме докосна?

Чия обида преживя?

Чия душа

потъпка като мравка

със мойте стъпала?

Ако си слънцето,

не искам твойта светлина.

Под нея всеки страх изпъква.

И аз съм набраздена,

като от метеорити.

И като кратери очите ми

са черни дупки в чужд живот.

Праисторически студена

е твойта светлина.

А гола съм под нея...

И кой си ти да ми показваш

как страшно съм несъвършена?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усетих страха ти почти физически.
  • !!!
  • Сещам се за подслучай на случая.
  • Няма нищо страшно в това да си несъвършен...когато човек разбере това,става съвършен-такъв,какъвто винаги е бил...Поздрав!
  • "Праисторически студена
    е твойта светлина.
    А гола съм под нея...
    И кой си ти да ми показваш
    как страшно съм несъвършена?!"

    Много хубав стих!!! Поздрави, Ели!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....