Кой си ти

Apr 10, 2007, 7:27 PM

Poetry

1360 0 5

Кой си ти,

чието име

увисва в празнотата при изричане?

Кой си ти,

чиито страх се влива в мен като отрова?

Чия лъжа отрече, като ме докосна?

Чия обида преживя?

Чия душа

потъпка като мравка

със мойте стъпала?

Ако си слънцето,

не искам твойта светлина.

Под нея всеки страх изпъква.

И аз съм набраздена,

като от метеорити.

И като кратери очите ми

са черни дупки в чужд живот.

Праисторически студена

е твойта светлина.

А гола съм под нея...

И кой си ти да ми показваш

как страшно съм несъвършена?!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2011-01-11T15:30:49+02:00

Усетих страха ти почти физически.
robert (Роберт Кулиани)

2009-10-29T05:32:48+02:00

!!!
Na-aN (Милена)

2007-05-10T10:23:23+03:00

Сещам се за подслучай на случая.
geowid (Георги Видинов)

2007-04-10T21:12:15+03:00

Няма нищо страшно в това да си несъвършен...когато човек разбере това,става съвършен-такъв,какъвто винаги е бил...Поздрав!
Романтик (Христо Костов)

2007-04-10T20:06:52+03:00

"Праисторически студена
е твойта светлина.
А гола съм под нея...
И кой си ти да ми показваш
как страшно съм несъвършена?!"

Много хубав стих!!! Поздрави, Ели!!!