Кой така жестоко ме наказа

Poesía » Otra

780 1 11

кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил

той измъчва ме и аз не мога
във ума да бъда даже сам
не е даден той на нас от Бога
а ни води право ТАМ

стига толкоз
прося днес пощада
искам мислите да чувам аз
вече писна ми така да страдам
и от жажда и от страст

кой така ужасно ме наказа
на кого кажете сторих зло
дайте обич
дайте ми омраза
само не през тройното стъкло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

onix (Кирил Влахов)

Благодаря!

2023-05-13T06:31:07+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Хареса ми стихотворението. Пепи, вярно е, че препинателният знак е само един. И аз имам такива стихотворения - почти без точки, запетаи и др. Въпрос на избор е, стига да е красиво, и да имаш какво да кажеш. Не е подигравка, или незнаене на правилата. Припомни си ранните рисунки на Пикасо и Дали - те са научили правилата, преди да започнат да ги нарушават, или трансформират. Знам, че примерът не е много подходящ, понеже между нас няма гении, но и малките вълни са красиви, не само всепомитащите цунами. 😊

2023-05-10T21:11:13+03:00
onix (Кирил Влахов)

Как да пиша е въпрос на моя преценка. Има стихове без пунктуация и те са доказани като част от новите течения. Не мисля да коментирам повече.

2023-05-10T11:19:01+03:00
palenka (П Антонова)

Не е странна, липсваща е. Нищо странно няма да пишеш неграмотно.
"Да се обеси не да се помилва" - къде е запетайката, преди или след НЕ? Една запетая може да означава много!

2023-05-10T08:39:45+03:00
onix (Кирил Влахов)

Благодаря и на вас! Повечето ми стихове умишлено нямат - или имат странна - пунктуация.

2023-05-10T08:35:12+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0