7 мая 2023 г., 09:43

Кой така жестоко ме наказа

770 1 11

кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил

 

той измъчва ме и аз не мога
във ума да бъда даже сам
не е даден той на нас от Бога
а ни води право ТАМ

 

стига толкоз 
        прося днес пощада
искам мислите да чувам аз
вече писна ми така да страдам
и от жажда и от страст

 

кой така ужасно ме наказа
на кого кажете сторих зло
дайте обич 
       дайте ми омраза
само не през тройното стъкло!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Влахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Хареса ми стихотворението. Пепи, вярно е, че препинателният знак е само един. И аз имам такива стихотворения - почти без точки, запетаи и др. Въпрос на избор е, стига да е красиво, и да имаш какво да кажеш. Не е подигравка, или незнаене на правилата. Припомни си ранните рисунки на Пикасо и Дали - те са научили правилата, преди да започнат да ги нарушават, или трансформират. Знам, че примерът не е много подходящ, понеже между нас няма гении, но и малките вълни са красиви, не само всепомитащите цунами. 😊
  • Как да пиша е въпрос на моя преценка. Има стихове без пунктуация и те са доказани като част от новите течения. Не мисля да коментирам повече.
  • Не е странна, липсваща е. Нищо странно няма да пишеш неграмотно.
    "Да се обеси не да се помилва" - къде е запетайката, преди или след НЕ? Една запетая може да означава много!
  • Благодаря и на вас! Повечето ми стихове умишлено нямат - или имат странна - пунктуация.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...