7.05.2023 г., 9:43

Кой така жестоко ме наказа

777 1 11

кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил

 

той измъчва ме и аз не мога
във ума да бъда даже сам
не е даден той на нас от Бога
а ни води право ТАМ

 

стига толкоз 
        прося днес пощада
искам мислите да чувам аз
вече писна ми така да страдам
и от жажда и от страст

 

кой така ужасно ме наказа
на кого кажете сторих зло
дайте обич 
       дайте ми омраза
само не през тройното стъкло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Влахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Хареса ми стихотворението. Пепи, вярно е, че препинателният знак е само един. И аз имам такива стихотворения - почти без точки, запетаи и др. Въпрос на избор е, стига да е красиво, и да имаш какво да кажеш. Не е подигравка, или незнаене на правилата. Припомни си ранните рисунки на Пикасо и Дали - те са научили правилата, преди да започнат да ги нарушават, или трансформират. Знам, че примерът не е много подходящ, понеже между нас няма гении, но и малките вълни са красиви, не само всепомитащите цунами. 😊
  • Как да пиша е въпрос на моя преценка. Има стихове без пунктуация и те са доказани като част от новите течения. Не мисля да коментирам повече.
  • Не е странна, липсваща е. Нищо странно няма да пишеш неграмотно.
    "Да се обеси не да се помилва" - къде е запетайката, преди или след НЕ? Една запетая може да означава много!
  • Благодаря и на вас! Повечето ми стихове умишлено нямат - или имат странна - пунктуация.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...