30 mar 2006, 0:54

Кой знае...

  Poesía
1.1K 0 4
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че била съм аз на света,
че сълзи ронила съм във тъмата
по любов далечна и недостижима,
по мечти, заковани със времето на детството.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че обичах аз да гоня падащите есенни листа,
които като пеперуди весели летяха на високо,
но изведнъж се гмурваха дълбоко в земното море
при листата други, техни дружки.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че се чувствах най-сама самотна на света,
най-различна сред различните,
най-заблудена от заблудените.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че исках аз любов,
но любовта бе скъпа,
лесно се не даваше,
а аз уморена, тежките й окови да влача,
не спирах.
Мисълта ми все там беше -
в бъдещето -
прозрачно и мръсно,
забулено от орисници безброй.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че аз обичах, обичах силно,
но любовта бе трудна и неясна,
забравяна и възпявана,
молеща и плачеща,
и от далеко нечуваща сълзите,
капещи върху горещото сърце и ранената душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и на теб, Гери! Наистина много се радвам, че ви харесва това, което пиша! Благодарна съм!
  • На мен много ми харесва,Юлия!Браво
  • Благодаря ти много, Дими. Наистина се радвам, че ти харесва. Напоследък тук нещо не харесват това, което пиша. Поздрави!
  • Хубаво е, Юли, и аз узнах всичко това благодарение на теб.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...