30 мар. 2006 г., 00:54

Кой знае...

1.1K 0 4
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че била съм аз на света,
че сълзи ронила съм във тъмата
по любов далечна и недостижима,
по мечти, заковани със времето на детството.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че обичах аз да гоня падащите есенни листа,
които като пеперуди весели летяха на високо,
но изведнъж се гмурваха дълбоко в земното море
при листата други, техни дружки.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че се чувствах най-сама самотна на света,
най-различна сред различните,
най-заблудена от заблудените.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че исках аз любов,
но любовта бе скъпа,
лесно се не даваше,
а аз уморена, тежките й окови да влача,
не спирах.
Мисълта ми все там беше -
в бъдещето -
прозрачно и мръсно,
забулено от орисници безброй.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че аз обичах, обичах силно,
но любовта бе трудна и неясна,
забравяна и възпявана,
молеща и плачеща,
и от далеко нечуваща сълзите,
капещи върху горещото сърце и ранената душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на теб, Гери! Наистина много се радвам, че ви харесва това, което пиша! Благодарна съм!
  • На мен много ми харесва,Юлия!Браво
  • Благодаря ти много, Дими. Наистина се радвам, че ти харесва. Напоследък тук нещо не харесват това, което пиша. Поздрави!
  • Хубаво е, Юли, и аз узнах всичко това благодарение на теб.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...