Кой знае...
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че била съм аз на света,
че сълзи ронила съм във тъмата
по любов далечна и недостижима,
по мечти, заковани със времето на детството.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че обичах аз да гоня падащите есенни листа,
които като пеперуди весели летяха на високо,
но изведнъж се гмурваха дълбоко в земното море
при листата други, техни дружки.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че се чувствах най-сама самотна на света,
най-различна сред различните,
най-заблудена от заблудените.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че исках аз любов,
но любовта бе скъпа,
лесно се не даваше,
а аз уморена, тежките й окови да влача,
не спирах.
Мисълта ми все там беше -
в бъдещето -
прозрачно и мръсно,
забулено от орисници безброй.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че аз обичах, обичах силно,
но любовта бе трудна и неясна,
забравяна и възпявана,
молеща и плачеща,
и от далеко нечуваща сълзите,
капещи върху горещото сърце и ранената душа...
че била съм аз на света,
че сълзи ронила съм във тъмата
по любов далечна и недостижима,
по мечти, заковани със времето на детството.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че обичах аз да гоня падащите есенни листа,
които като пеперуди весели летяха на високо,
но изведнъж се гмурваха дълбоко в земното море
при листата други, техни дружки.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че се чувствах най-сама самотна на света,
най-различна сред различните,
най-заблудена от заблудените.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че исках аз любов,
но любовта бе скъпа,
лесно се не даваше,
а аз уморена, тежките й окови да влача,
не спирах.
Мисълта ми все там беше -
в бъдещето -
прозрачно и мръсно,
забулено от орисници безброй.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че аз обичах, обичах силно,
но любовта бе трудна и неясна,
забравяна и възпявана,
молеща и плачеща,
и от далеко нечуваща сълзите,
капещи върху горещото сърце и ранената душа...
© Юлия All rights reserved.
Браво
