Кой знае, може никой никога да не узнае,
че била съм аз на света,
че сълзи ронила съм във тъмата
по любов далечна и недостижима,
по мечти, заковани със времето на детството.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че обичах аз да гоня падащите есенни листа,
които като пеперуди весели летяха на високо,
но изведнъж се гмурваха дълбоко в земното море
при листата други, техни дружки.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че се чувствах най-сама самотна на света, ...