30.03.2006 г., 0:54

Кой знае...

1.1K 0 4
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че била съм аз на света,
че сълзи ронила съм във тъмата
по любов далечна и недостижима,
по мечти, заковани със времето на детството.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че обичах аз да гоня падащите есенни листа,
които като пеперуди весели летяха на високо,
но изведнъж се гмурваха дълбоко в земното море
при листата други, техни дружки.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че се чувствах най-сама самотна на света,
най-различна сред различните,
най-заблудена от заблудените.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че исках аз любов,
но любовта бе скъпа,
лесно се не даваше,
а аз уморена, тежките й окови да влача,
не спирах.
Мисълта ми все там беше -
в бъдещето -
прозрачно и мръсно,
забулено от орисници безброй.
Кой знае, може никой никога да не узнае,
че аз обичах, обичах силно,
но любовта бе трудна и неясна,
забравяна и възпявана,
молеща и плачеща,
и от далеко нечуваща сълзите,
капещи върху горещото сърце и ранената душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на теб, Гери! Наистина много се радвам, че ви харесва това, което пиша! Благодарна съм!
  • На мен много ми харесва,Юлия!Браво
  • Благодаря ти много, Дими. Наистина се радвам, че ти харесва. Напоследък тук нещо не харесват това, което пиша. Поздрави!
  • Хубаво е, Юли, и аз узнах всичко това благодарение на теб.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...