Kокиче
Кокиче бяло, тънколистно
с листенца мънички, зелени.
През сняг към слънцето лъчисто
расте, край преспите големи.
Забравило, че люта зима
полегнала е над комина.
Расте в премръзнала градина
и погледа на всички взима.
С главица стопля им сърцето
полюшва се и сякаш дума,
не вечно зло е под небето,
ще дойде пролет – злачна шума.
Ще дойдат моите сестрици
зюмбюли нежни, минзухари.
В простора пак ще литнат птици,
запели свойте песни стари.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
