лъвче (Лъки)
122 998
27 ene 2015, 20:21

Кокичета в пряспата 

  Poesía » Otra
833 0 5

В двора на мама -
кокичета,
гонят зимата от очите ми.
Толкова дълго бях стряха,
че не различих белотата им 
в пряспата,
която години се трупа у мен
и отглеждаше студове.
В един невъзможен рефрен
видях - студът е изгорил ръцете ми.
Забравила съм, как се отглежда пролет.
Спомням си само сънища -
трепетен пеперуден полет
в тясната килия 
на душата ми.

 
 
 

© Лъки Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "В двора на мама -
    кокичета,
    гонят зимата от очите ми."

    Много често, когато е студено по една или друга причина в душата, човек се връща в мислите поне, там, където му е било топло.
  • Благодаря за този искрен коментар, Мисана. Май съвсем навреме дойде съветът ти. Най-мрачните си стихове съм ги заключила. В мрака да си стоят. Там им е мястото. Не искам да отнемам ничия корона А и вече съм получавала молби от читатели, да не пиша така, защото съм ги натоварвала.
    Не мога да обещая. Обещавам само, че винаги ще бъда честна в стиховете си.
    Кети, прегръдки и за теб, с благодарност за разбирането на стиха!
    Совичке, няма по- приятно нещо от това, да виждам как покълва пролет в очите ти! Гордея се с теб, момиче!
  • Понякога е адски трудно да изкатериш отново своята Голгота... затова в душата е тясно и душно. Прегръдка, Лъвче!
  • Под твоята стряха, слънцето лекува рани,
    несънувани гълъби носят усмивката ти,
    пеперуди събличат остарялата зима
    и ти обещават пролет...
    Поздрав!
  • Много си тъжна напоследък, Лъвице. На фона на твоите, дори и моите текстове звучат оптимистично. Ако продължаваш да пишеш така, ще трябва Елица теб да нарече "поет на мрака".
    А иначе така ми харесваш повече. Пишеш от любимите ми стихотворения.

    Пожелавам ти да си даваш малки ваканции от тъгата!
Propuestas
: ??:??