27 ene 2015, 20:21

Кокичета в пряспата

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

В двора на мама -
кокичета,
гонят зимата от очите ми.
Толкова дълго бях стряха,
че не различих белотата им 
в пряспата,
която години се трупа у мен
и отглеждаше студове.
В един невъзможен рефрен
видях - студът е изгорил ръцете ми.
Забравила съм, как се отглежда пролет.
Спомням си само сънища -
трепетен пеперуден полет
в тясната килия 
на душата ми.

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В двора на мама -
    кокичета,
    гонят зимата от очите ми."

    Много често, когато е студено по една или друга причина в душата, човек се връща в мислите поне, там, където му е било топло.
  • Благодаря за този искрен коментар, Мисана. Май съвсем навреме дойде съветът ти. Най-мрачните си стихове съм ги заключила. В мрака да си стоят. Там им е мястото. Не искам да отнемам ничия корона А и вече съм получавала молби от читатели, да не пиша така, защото съм ги натоварвала.
    Не мога да обещая. Обещавам само, че винаги ще бъда честна в стиховете си.
    Кети, прегръдки и за теб, с благодарност за разбирането на стиха!
    Совичке, няма по- приятно нещо от това, да виждам как покълва пролет в очите ти! Гордея се с теб, момиче!
  • Понякога е адски трудно да изкатериш отново своята Голгота... затова в душата е тясно и душно. Прегръдка, Лъвче!
  • Под твоята стряха, слънцето лекува рани,
    несънувани гълъби носят усмивката ти,
    пеперуди събличат остарялата зима
    и ти обещават пролет...
    Поздрав!
  • Много си тъжна напоследък, Лъвице. На фона на твоите, дори и моите текстове звучат оптимистично. Ако продължаваш да пишеш така, ще трябва Елица теб да нарече "поет на мрака".
    А иначе така ми харесваш повече. Пишеш от любимите ми стихотворения.

    Пожелавам ти да си даваш малки ваканции от тъгата!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...