27 янв. 2015 г., 20:21

Кокичета в пряспата

1.2K 0 5

В двора на мама -
кокичета,
гонят зимата от очите ми.
Толкова дълго бях стряха,
че не различих белотата им 
в пряспата,
която години се трупа у мен
и отглеждаше студове.
В един невъзможен рефрен
видях - студът е изгорил ръцете ми.
Забравила съм, как се отглежда пролет.
Спомням си само сънища -
трепетен пеперуден полет
в тясната килия 
на душата ми.

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "В двора на мама -
    кокичета,
    гонят зимата от очите ми."

    Много често, когато е студено по една или друга причина в душата, човек се връща в мислите поне, там, където му е било топло.
  • Благодаря за този искрен коментар, Мисана. Май съвсем навреме дойде съветът ти. Най-мрачните си стихове съм ги заключила. В мрака да си стоят. Там им е мястото. Не искам да отнемам ничия корона А и вече съм получавала молби от читатели, да не пиша така, защото съм ги натоварвала.
    Не мога да обещая. Обещавам само, че винаги ще бъда честна в стиховете си.
    Кети, прегръдки и за теб, с благодарност за разбирането на стиха!
    Совичке, няма по- приятно нещо от това, да виждам как покълва пролет в очите ти! Гордея се с теб, момиче!
  • Понякога е адски трудно да изкатериш отново своята Голгота... затова в душата е тясно и душно. Прегръдка, Лъвче!
  • Под твоята стряха, слънцето лекува рани,
    несънувани гълъби носят усмивката ти,
    пеперуди събличат остарялата зима
    и ти обещават пролет...
    Поздрав!
  • Много си тъжна напоследък, Лъвице. На фона на твоите, дори и моите текстове звучат оптимистично. Ако продължаваш да пишеш така, ще трябва Елица теб да нарече "поет на мрака".
    А иначе така ми харесваш повече. Пишеш от любимите ми стихотворения.

    Пожелавам ти да си даваш малки ваканции от тъгата!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...