27.01.2015 г., 20:21 ч.
Кокичета в пряспата
В двора на мама -
кокичета,
гонят зимата от очите ми.
Толкова дълго бях стряха,
че не различих белотата им
в пряспата,
която години се трупа у мен
и отглеждаше студове.
В един невъзможен рефрен
видях - студът е изгорил ръцете ми.
Забравила съм, как се отглежда пролет.
Спомням си само сънища -
трепетен пеперуден полет
в тясната килия
на душата ми.
© Лъки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за този искрен коментар, Мисана. Май съвсем навреме дойде съветът ти. Най-мрачните си стихове съм ги заключила. В мрака да си стоят. Там им е мястото. Не искам да отнемам ничия корона
А и вече съм получавала молби от читатели, да не пиша така, защото съм ги натоварвала.
Не мога да обещая. Обещавам само, че винаги ще бъда честна в стиховете си.
Кети, прегръдки и за теб, с благодарност за разбирането на стиха!
Совичке, няма по- приятно нещо от това, да виждам как покълва пролет в очите ти! Гордея се с теб, момиче! -
Понякога е адски трудно да изкатериш отново своята Голгота... затова в душата е тясно и душно. Прегръдка, Лъвче!
-
Под твоята стряха, слънцето лекува рани,
несънувани гълъби носят усмивката ти,
пеперуди събличат остарялата зима
и ти обещават пролет...
Поздрав! -
Много си тъжна напоследък, Лъвице. На фона на твоите, дори и моите текстове звучат оптимистично. Ако продължаваш да пишеш така, ще трябва Елица теб да нарече "поет на мрака".
А иначе така ми харесваш повече. Пишеш от любимите ми стихотворения.
Пожелавам ти да си даваш малки ваканции от тъгата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
кокичета,
гонят зимата от очите ми."
Много често, когато е студено по една или друга причина в душата, човек се връща в мислите поне, там, където му е било топло.