художника (Веселин Христов)
182 1292
10 mar 2020, 12:23

Кокичето 

  Poesía
1011 2 5

Пролет, слънце и цветя,

алея в парка, той и тя,

навежда се и със кокиче,

дарява своето момиче.

 

Кариера, сватба и деца,

нова къща и кола,

дни, години и сезони,

радост, внуци, биберони.

 

Пенсия, старост, очила,

тиха къща, без кола,

отново сменят се сезони,

албум... и спомени  милиони.

 

Пролет, слънце и цветя,

пейка в парка, само тя,

от ръцете и́ наднича,

едно изсъхнало кокиче.

 

Весо: 10.03.2020г.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Данси, радвам се че надникна друже. За мен е чест!
  • Весо, много е хубаво, наистина! Поздравления!
  • Пепи, "Ангелче", Краси, радвам се че ви докоснах. Не очаквах толкоз стойностни коментари, благодаря ви от сърце!
  • Нека никога не изсъхва кокичето..Хубав стих!
  • Ех, това е живота. Побира се в един стих и в стрък кокиче. Но, за съжаление при малцина любовта остава и след края. Поздрави!
Propuestas
: ??:??