художника (Веселин Христов) художника (Веселин Христов)
19 190
Mar 10, 2020, 12:23 PM

Кокичето

  Poetry
1.6K 2 5

Пролет, слънце и цветя,

алея в парка, той и тя,

навежда се и със кокиче,

дарява своето момиче.

 

Кариера, сватба и деца,

нова къща и кола,

дни, години и сезони,

радост, внуци, биберони.

 

Пенсия, старост, очила,

тиха къща, без кола,

отново сменят се сезони,

албум... и спомени  милиони.

 

Пролет, слънце и цветя,

пейка в парка, само тя,

от ръцете и́ наднича,

едно изсъхнало кокиче.

 

Весо: 10.03.2020г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0