10 мар. 2020 г., 12:23

Кокичето

1.6K 2 5

Пролет, слънце и цветя,

алея в парка, той и тя,

навежда се и със кокиче,

дарява своето момиче.

 

Кариера, сватба и деца,

нова къща и кола,

дни, години и сезони,

радост, внуци, биберони.

 

Пенсия, старост, очила,

тиха къща, без кола,

отново сменят се сезони,

албум... и спомени  милиони.

 

Пролет, слънце и цветя,

пейка в парка, само тя,

от ръцете и́ наднича,

едно изсъхнало кокиче.

 

Весо: 10.03.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...