3 ene 2021, 13:53

Колебания в душата

  Poesía
522 3 12

Колебания в душата

 

Разпукайте сърцата си за обич,

цъфнете в необмислена усмивка.

Търсете си смеха по късна доба,

завийте тишината със завивка.

 

При липсата на някой - отворете

душата си и времето ще плаче

до вас, горчиво, чисто - от морето

ще носи лъч във вечерна погача.

 

Заобля се светът като въздишка,

протяга се красиво като коте,

помисля си, че имате каишка

и хваща я с умелия си нокът.

 

Пуснете чудесата в тишината.

Попейте с тях до нощната беседа.

За липсата в съня сплетете вятър.

Тревожното в деня ще е победа,

 

напишете ли нещо за душата.

Усетите ли колко ви обичам.

Случайно ме сънувате с луната,

но аз съм в сърчицето ви любим/а.

 

Прегръщам ви дори да отречете,

че нещо общо имате с целувки.

А може би тепърва ще ви срещна.

Но трудно ще ме видите с преструвка.

 

Широко отворете си очите.

Аз идвам. Като вихър ще пристигна.

Отново всички хора ще обичат.

Отново в небесата ще ви вдигна.

 

Любов съм и любов ще си остана.

Зашивам с път и лъч, и росни капки

на края на света - лечима рана,

въпросите изгубени и сладки.

 

Докосвам ви - прекрасно съвършени.

Донасям ви безбройните вселени

в ръцете ви, кръвта в самотни вени

и нежното разпукване на време.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ангелина!
  • Йоана, това е най-красивото, мъдро и всеобхващащо послание на Любовта към съществата във вселената. Любовта е сътворението, същността и смисъла на сътвореното от нея. Това, което си написала е достойно да бъде Неин химн! Поздравления!
  • И аз ти благодаря! Очаквана изненада, изключително интересна и приятна. Хубава!
  • Благодаря, Пепи, за споделеното! Хубава вечер!
  • "Аскетизъм на душата" ми хареса особено, само ми се прииска по-силен категоричен финал. Продължавай и експериментирай! Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...