Колебания в душата
Колебания в душата
Разпукайте сърцата си за обич,
цъфнете в необмислена усмивка.
Търсете си смеха по късна доба,
завийте тишината със завивка.
При липсата на някой - отворете
душата си и времето ще плаче
до вас, горчиво, чисто - от морето
ще носи лъч във вечерна погача.
Заобля се светът като въздишка,
протяга се красиво като коте,
помисля си, че имате каишка
и хваща я с умелия си нокът.
Пуснете чудесата в тишината.
Попейте с тях до нощната беседа.
За липсата в съня сплетете вятър.
Тревожното в деня ще е победа,
напишете ли нещо за душата.
Усетите ли колко ви обичам.
Случайно ме сънувате с луната,
но аз съм в сърчицето ви любим/а.
Прегръщам ви дори да отречете,
че нещо общо имате с целувки.
А може би тепърва ще ви срещна.
Но трудно ще ме видите с преструвка.
Широко отворете си очите.
Аз идвам. Като вихър ще пристигна.
Отново всички хора ще обичат.
Отново в небесата ще ви вдигна.
Любов съм и любов ще си остана.
Зашивам с път и лъч, и росни капки
на края на света - лечима рана,
въпросите изгубени и сладки.
Докосвам ви - прекрасно съвършени.
Донасям ви безбройните вселени
в ръцете ви, кръвта в самотни вени
и нежното разпукване на време.
© Йоана All rights reserved.
Хубава вечер!