13 dic 2008, 15:05

Коледа

  Poesía
1.4K 0 24

Дядо Коледа, кажи ми

да те чакам ли в дома?

Радостта ще споделим ли,

или пак ще съм сама?


Всяка Коледа те чакам

и минутите броя,

във писмата чувства слагам,

думи-бисери редя.


Няма кой да ме прегърне

със усмивка от сърце

и тъгата ми да зърне

в мъничкото личице.


В този дом живеем много

недолюбени деца

и наказани сме строго

от злощастната съдба.


А мечтите ни големи

не достигат до света,

всеки има си проблеми

и загърбва любовта.


Колко мъничко ни трябва

в Коледната свята нощ -

твойта песен да ни радва

и да няма спомен лош.


Подари ни тази песен

и вдъхни надежда в нас,

направи света чудесен

със вълшебния си глас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...