Dec 13, 2008, 3:05 PM

Коледа

  Poetry
1.4K 0 24

Дядо Коледа, кажи ми

да те чакам ли в дома?

Радостта ще споделим ли,

или пак ще съм сама?


Всяка Коледа те чакам

и минутите броя,

във писмата чувства слагам,

думи-бисери редя.


Няма кой да ме прегърне

със усмивка от сърце

и тъгата ми да зърне

в мъничкото личице.


В този дом живеем много

недолюбени деца

и наказани сме строго

от злощастната съдба.


А мечтите ни големи

не достигат до света,

всеки има си проблеми

и загърбва любовта.


Колко мъничко ни трябва

в Коледната свята нощ -

твойта песен да ни радва

и да няма спомен лош.


Подари ни тази песен

и вдъхни надежда в нас,

направи света чудесен

със вълшебния си глас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...