13 дек. 2008 г., 15:05

Коледа

1.4K 0 24

Дядо Коледа, кажи ми

да те чакам ли в дома?

Радостта ще споделим ли,

или пак ще съм сама?


Всяка Коледа те чакам

и минутите броя,

във писмата чувства слагам,

думи-бисери редя.


Няма кой да ме прегърне

със усмивка от сърце

и тъгата ми да зърне

в мъничкото личице.


В този дом живеем много

недолюбени деца

и наказани сме строго

от злощастната съдба.


А мечтите ни големи

не достигат до света,

всеки има си проблеми

и загърбва любовта.


Колко мъничко ни трябва

в Коледната свята нощ -

твойта песен да ни радва

и да няма спомен лош.


Подари ни тази песен

и вдъхни надежда в нас,

направи света чудесен

със вълшебния си глас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...