Дядо Коледа, кажи ми
да те чакам ли в дома?
Радостта ще споделим ли,
или пак ще съм сама?
Всяка Коледа те чакам
и минутите броя,
във писмата чувства слагам,
думи-бисери редя.
Няма кой да ме прегърне
със усмивка от сърце
и тъгата ми да зърне
в мъничкото личице.
В този дом живеем много
недолюбени деца
и наказани сме строго
от злощастната съдба.
А мечтите ни големи
не достигат до света,
всеки има си проблеми
и загърбва любовта.
Колко мъничко ни трябва
в Коледната свята нощ -
твойта песен да ни радва
и да няма спомен лош.
Подари ни тази песен
и вдъхни надежда в нас,
направи света чудесен
със вълшебния си глас!
© Наташа Басарова Все права защищены
Много усмивки и сбъднати желаия пожелавам!!!Супер е!!!