23 dic 2011, 13:18

Коледа

  Poesía
757 0 10

Тя пристига винаги

по едно и също време

години, години наред

и всеки коленичи пред нея

с молба за здраве и късмет.

От камбана с меден звън

се отронват весели звуци

и макар че студено е вън,

в душите бушуват искрици.

Тя  е винаги  една и съща,

с обич прегръща света,

на върха на елхата събрала

надежда и безброй чудеса.

Пред нея молитвено застанала,

в ръце с горяща свещица,

се моля за мир във душите ни,

за здраве и късмет на ВСИЧКИ!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...