17 dic 2019, 7:47

Коледа - време за бленуване

  Poesía
1.4K 5 19

Във коледните лампички се вгледах

със поглед чист, напомнящ на дете.

Тъй мигаха красиво, сякаш бледа

ще е нощта, ако не бяха те.

 

И на душата моя стана топло,

защо се радвам, сякаш съм хлапак?

В мен изпари се чувството бездомно,

а беше ме обзело, като впряг.

 

Те, светлинките ме освободиха –

на Коледа духа блестеше в тях.

И болки, и тревоги се покриха,

аз дишах по-дълбоко, чувствах, бях.

 

Не искам да угасвате, не трябва –

попивам цветната ви красота!

Предвестници на Коледа ме грабват –

бленувана, искряща светлина!

 

,,Силата на мечтите" - колажът на художника - Веселин Христов,

това бе двигателят за творбата ми! :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

5 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....