17 дек. 2019 г., 07:47

Коледа - време за бленуване

1.4K 5 19

Във коледните лампички се вгледах

със поглед чист, напомнящ на дете.

Тъй мигаха красиво, сякаш бледа

ще е нощта, ако не бяха те.

 

И на душата моя стана топло,

защо се радвам, сякаш съм хлапак?

В мен изпари се чувството бездомно,

а беше ме обзело, като впряг.

 

Те, светлинките ме освободиха –

на Коледа духа блестеше в тях.

И болки, и тревоги се покриха,

аз дишах по-дълбоко, чувствах, бях.

 

Не искам да угасвате, не трябва –

попивам цветната ви красота!

Предвестници на Коледа ме грабват –

бленувана, искряща светлина!

 

,,Силата на мечтите" - колажът на художника - Веселин Христов,

това бе двигателят за творбата ми! :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....