Dec 17, 2019, 7:47 AM

Коледа - време за бленуване

  Poetry
1.4K 5 19

Във коледните лампички се вгледах

със поглед чист, напомнящ на дете.

Тъй мигаха красиво, сякаш бледа

ще е нощта, ако не бяха те.

 

И на душата моя стана топло,

защо се радвам, сякаш съм хлапак?

В мен изпари се чувството бездомно,

а беше ме обзело, като впряг.

 

Те, светлинките ме освободиха –

на Коледа духа блестеше в тях.

И болки, и тревоги се покриха,

аз дишах по-дълбоко, чувствах, бях.

 

Не искам да угасвате, не трябва –

попивам цветната ви красота!

Предвестници на Коледа ме грабват –

бленувана, искряща светлина!

 

,,Силата на мечтите" - колажът на художника - Веселин Христов,

това бе двигателят за творбата ми! :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

The work is a contestant:

5 place

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...