4 dic 2010, 23:31

Коледни акварели

  Poesía
2.5K 0 54

Коледни акварели

 

По стъклата изстинали с дъх рисува студа,

омагьосвайки капките в спящи кристали.

Уж случайно, Луната събори малка звезда -

топли багри протекоха в струни заспали.

 

Бил съм там, късно нощем в синя мъгла

и рисувах градини с нежност разцъфнали,

а очите летяха… летят, и целуват цветя,

от нощта окрилени, пеперуди въздъхнали!

 

Чифт ръце - пойни птици душите си сплели,

пред платното запели в дует със Земята,

измечтана високо любов на длани летели,

стон на сребърна арфа, сграбчил Луната!

 

Със сълзите си свещите разлюляха тъмата -

рой светулки усмихнати в очи заживели!

Днес мечтите порасли ще пожънат тъгата,

а в душите вършеят... чудеса закъснели!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....