Коледни акварели
Коледни акварели
По стъклата изстинали с дъх рисува студа,
омагьосвайки капките в спящи кристали.
Уж случайно, Луната събори малка звезда -
топли багри протекоха в струни заспали.
Бил съм там, късно нощем в синя мъгла
и рисувах градини с нежност разцъфнали,
а очите летяха… летят, и целуват цветя,
от нощта окрилени, пеперуди въздъхнали!
Чифт ръце - пойни птици душите си сплели,
пред платното запели в дует със Земята,
измечтана високо любов на длани летели,
стон на сребърна арфа, сграбчил Луната!
Със сълзите си свещите разлюляха тъмата -
рой светулки усмихнати в очи заживели!
Днес мечтите порасли ще пожънат тъгата,
а в душите вършеят... чудеса закъснели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
