Dec 4, 2010, 11:31 PM

Коледни акварели

  Poetry
2.5K 0 54

Коледни акварели

 

По стъклата изстинали с дъх рисува студа,

омагьосвайки капките в спящи кристали.

Уж случайно, Луната събори малка звезда -

топли багри протекоха в струни заспали.

 

Бил съм там, късно нощем в синя мъгла

и рисувах градини с нежност разцъфнали,

а очите летяха… летят, и целуват цветя,

от нощта окрилени, пеперуди въздъхнали!

 

Чифт ръце - пойни птици душите си сплели,

пред платното запели в дует със Земята,

измечтана високо любов на длани летели,

стон на сребърна арфа, сграбчил Луната!

 

Със сълзите си свещите разлюляха тъмата -

рой светулки усмихнати в очи заживели!

Днес мечтите порасли ще пожънат тъгата,

а в душите вършеят... чудеса закъснели!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...