26 dic 2020, 22:51  

Коледно чорапче

  Poesía
492 4 10

Дядо Коледа тази година не мина,

непослушни навярно все пак сме били.

Ориста пусна пакостите през комина,

черни сажди покриха невинни бели.

 

Нежността ни над маска излъчват очите,

въздушни целувки - зад предпазни стени.

Коледната трапеза самотна отчита

оглушаващи липси от всички страни.

 

Коледното чорапче полюшва се празно

над камината, бъдникът не догоря,

недовършена строфа будува поразно,

сила пращай, Коладе, да не се покоря.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е най-милото послание, което можех да получа, Мария! Благодаря от все сърце!💖 Напълнила си чорапчето ми с най-жадувания от мен дар! Прегръщам те!😙
  • Чорапчето натъпках аз със здраве
    и шоколадче сложих отстрани.
    Ако Добрият Старец е забравил,
    ще го изпратя: - Моля те, мини,
    ти стар си и адреса си подминал,
    но не оставяй Светличка без дар!
    Брадата ще поглади и: Ще мина -
    ще каже - май забравих, че съм стар!

    Светулче миличко, нека здравето и доброто никога не забравят пътя към твоя дом!💕 Прегръщам те с цялата си обич💕🌹😃
  • Радвам се, че никой ужас не е вечен.
    Надеждата надвива над всичко, и това ни помага да оцелеем. Благодаря ти за високата оценка, Влади! Здрава и благодатна Нова година ти пожелавам!🍀
  • Изстрадано, Веси! Благодаря ти! За много години!
  • Много силно стихотворение с надежда и вяра във финала! Хареса ми! Поздрав и за много години!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...