26.12.2020 г., 22:51  

Коледно чорапче

486 4 10

Дядо Коледа тази година не мина,

непослушни навярно все пак сме били.

Ориста пусна пакостите през комина,

черни сажди покриха невинни бели.

 

Нежността ни над маска излъчват очите,

въздушни целувки - зад предпазни стени.

Коледната трапеза самотна отчита

оглушаващи липси от всички страни.

 

Коледното чорапче полюшва се празно

над камината, бъдникът не догоря,

недовършена строфа будува поразно,

сила пращай, Коладе, да не се покоря.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е най-милото послание, което можех да получа, Мария! Благодаря от все сърце!💖 Напълнила си чорапчето ми с най-жадувания от мен дар! Прегръщам те!😙
  • Чорапчето натъпках аз със здраве
    и шоколадче сложих отстрани.
    Ако Добрият Старец е забравил,
    ще го изпратя: - Моля те, мини,
    ти стар си и адреса си подминал,
    но не оставяй Светличка без дар!
    Брадата ще поглади и: Ще мина -
    ще каже - май забравих, че съм стар!

    Светулче миличко, нека здравето и доброто никога не забравят пътя към твоя дом!💕 Прегръщам те с цялата си обич💕🌹😃
  • Радвам се, че никой ужас не е вечен.
    Надеждата надвива над всичко, и това ни помага да оцелеем. Благодаря ти за високата оценка, Влади! Здрава и благодатна Нова година ти пожелавам!🍀
  • Изстрадано, Веси! Благодаря ти! За много години!
  • Много силно стихотворение с надежда и вяра във финала! Хареса ми! Поздрав и за много години!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...