Дядо Коледа тази година не мина,
непослушни навярно все пак сме били.
Ориста пусна пакостите през комина,
черни сажди покриха невинни бели.
Нежността ни над маска излъчват очите,
въздушни целувки - зад предпазни стени.
Коледната трапеза самотна отчита
оглушаващи липси от всички страни.
Коледното чорапче полюшва се празно
над камината, бъдникът не догоря,
недовършена строфа будува поразно,
сила пращай, Коладе, да не се покоря.
© Светличка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
