Зима и мраз... въздух в премяна от изгорели дърва,

Луната суетна постлала е пътя с ледени огледала.

Човешки  души на плаха разходка

от ледени устни до на шапките връх,

подават се над на шала намотка,

за секунда вижда се дъх.

Контейнери празнично олакомели

поглъщат  котка, куче, клошар,

минаващите са нищо не видели,

бързат да хапват пържоли на жар.

Светещи плочки обвити от пръсти

огряват кожени топки с носове и очи,

интернетът мобилен задръсти

фитила със плява и вътре бучи.

Автомобили задружно размножени

по тротоари разговарят си един връз друг,

човеци и хора са от изчезване застрашени

скоро само баба ще остане тук...

Коледна разходка във градчето родно

по местата дето аз си знам,

превърна се във лутане неплодородно

сякаш нивга бил съм там...