8.01.2016 г., 7:48

Коледно завръщане

837 0 0

 Зима и мраз... въздух в премяна от изгорели дърва,

Луната суетна постлала е пътя с ледени огледала.

Човешки  души на плаха разходка

от ледени устни до на шапките връх,

подават се над на шала намотка,

за секунда вижда се дъх.

Контейнери празнично олакомели

поглъщат  котка, куче, клошар,

минаващите са нищо не видели,

бързат да хапват пържоли на жар.

Светещи плочки обвити от пръсти

огряват кожени топки с носове и очи,

интернетът мобилен задръсти

фитила със плява и вътре бучи.

Автомобили задружно размножени

по тротоари разговарят си един връз друг,

човеци и хора са от изчезване застрашени

скоро само баба ще остане тук...

Коледна разходка във градчето родно

по местата дето аз си знам,

превърна се във лутане неплодородно

сякаш нивга бил съм там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Главолекар Твоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...