8 янв. 2016 г., 07:48

Коледно завръщане

844 0 0

 Зима и мраз... въздух в премяна от изгорели дърва,

Луната суетна постлала е пътя с ледени огледала.

Човешки  души на плаха разходка

от ледени устни до на шапките връх,

подават се над на шала намотка,

за секунда вижда се дъх.

Контейнери празнично олакомели

поглъщат  котка, куче, клошар,

минаващите са нищо не видели,

бързат да хапват пържоли на жар.

Светещи плочки обвити от пръсти

огряват кожени топки с носове и очи,

интернетът мобилен задръсти

фитила със плява и вътре бучи.

Автомобили задружно размножени

по тротоари разговарят си един връз друг,

човеци и хора са от изчезване застрашени

скоро само баба ще остане тук...

Коледна разходка във градчето родно

по местата дето аз си знам,

превърна се във лутане неплодородно

сякаш нивга бил съм там...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Главолекар Твоев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...