8 янв. 2016 г., 07:48

Коледно завръщане

842 0 0

 Зима и мраз... въздух в премяна от изгорели дърва,

Луната суетна постлала е пътя с ледени огледала.

Човешки  души на плаха разходка

от ледени устни до на шапките връх,

подават се над на шала намотка,

за секунда вижда се дъх.

Контейнери празнично олакомели

поглъщат  котка, куче, клошар,

минаващите са нищо не видели,

бързат да хапват пържоли на жар.

Светещи плочки обвити от пръсти

огряват кожени топки с носове и очи,

интернетът мобилен задръсти

фитила със плява и вътре бучи.

Автомобили задружно размножени

по тротоари разговарят си един връз друг,

човеци и хора са от изчезване застрашени

скоро само баба ще остане тук...

Коледна разходка във градчето родно

по местата дето аз си знам,

превърна се във лутане неплодородно

сякаш нивга бил съм там...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Главолекар Твоев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...