Jan 8, 2016, 7:48 AM

Коледно завръщане

  Poetry
841 0 0

 Зима и мраз... въздух в премяна от изгорели дърва,

Луната суетна постлала е пътя с ледени огледала.

Човешки  души на плаха разходка

от ледени устни до на шапките връх,

подават се над на шала намотка,

за секунда вижда се дъх.

Контейнери празнично олакомели

поглъщат  котка, куче, клошар,

минаващите са нищо не видели,

бързат да хапват пържоли на жар.

Светещи плочки обвити от пръсти

огряват кожени топки с носове и очи,

интернетът мобилен задръсти

фитила със плява и вътре бучи.

Автомобили задружно размножени

по тротоари разговарят си един връз друг,

човеци и хора са от изчезване застрашени

скоро само баба ще остане тук...

Коледна разходка във градчето родно

по местата дето аз си знам,

превърна се във лутане неплодородно

сякаш нивга бил съм там...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Главолекар Твоев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...