14 jun 2012, 21:36

Коленете си обелих! 

  Poesía » De humor
580 1 6

Коленете си обелих!

Сълзите изтрих с юмрук!

После се ухилих смело

на Съдбата си напук.

 

А ме толкова болеше...

Как раздирах се от яд!

Да се спъна във предрешен,

тъй привидно мил асфалт!

 

Уж бе гладък и удобен,

чак ме нежно замечта,

а пък криел е огромен

камък в своята душа.

 

Ала нищо... Поизтупах

прашните си колене

и му пожелах: „Наслука!“

Някой ден ще разбере...

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Никой "асфалт" не заслужава женски колене!
    Хареса ми препратката!
  • Поздрав!
  • Илко ,
    Тошко ,
    Бости ,
    Даниела ,
    благодаря ви много!
  • Аз пък в първия куплет се усъмних сериозно в намеренията на Съдбата, асоциирайки я, че ти се е явила навярно изотзадзе с някакъв дебнещ те инструмент в ръка, поради охлузените колене де! Нейсе от втория куплет нататък се успокоих при пояснението за асфалта и си плюх в пазвата против уроки. Екзистенциалното съпреживяване в третия куплет ме доведе до сакралния екстаз на финала в четвъртия, където чисто по човешки заканата ми дава морално удоволетворение, че възмездие все пак ще има с неизбежен "хепи енд"!
  • Готино! Обичам този вид хумор.
  • Тоз асфалт го дай на Батко,
    магистрален ще е той.
    Та по него сладко, сладко
    ще летят коли безброй.

    А сега съвсем сериозно - дано изпълниш заканата си от финала, че много кривини трябва да се оправят...
Propuestas
: ??:??