Коленете си обелих!
Сълзите изтрих с юмрук!
После се ухилих смело
на Съдбата си напук.
А ме толкова болеше...
Как раздирах се от яд!
Да се спъна във предрешен,
тъй привидно мил асфалт!
Уж бе гладък и удобен,
чак ме нежно замечта,
а пък криел е огромен
камък в своята душа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse