Коленете си обелих!

Poesía » De humor

823 1 6

Коленете си обелих!

Сълзите изтрих с юмрук!

После се ухилих смело

на Съдбата си напук.

А ме толкова болеше...

Как раздирах се от яд!

Да се спъна във предрешен,

тъй привидно мил асфалт!

Уж бе гладък и удобен,

чак ме нежно замечта,

а пък криел е огромен

камък в своята душа.

Ала нищо... Поизтупах

прашните си колене

и му пожелах: „Наслука!“

Някой ден ще разбере...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kampanula (Татяна)

Никой "асфалт" не заслужава женски колене!
Хареса ми препратката!

2012-06-28T15:20:56+03:00
elenasim1 (Елeна)

Поздрав!

2012-06-16T10:22:46+03:00
Valens (Валентина Лозова)

Илко ,
Тошко ,
Бости ,
Даниела ,
благодаря ви много!

2012-06-15T22:11:08+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Аз пък в първия куплет се усъмних сериозно в намеренията на Съдбата, асоциирайки я, че ти се е явила навярно изотзадзе с някакъв дебнещ те инструмент в ръка, поради охлузените колене де! Нейсе от втория куплет нататък се успокоих при пояснението за асфалта и си плюх в пазвата против уроки. Екзистенциалното съпреживяване в третия куплет ме доведе до сакралния екстаз на финала в четвъртия, където чисто по човешки заканата ми дава морално удоволетворение, че възмездие все пак ще има с неизбежен "хепи енд"!

2012-06-15T12:00:03+03:00
LeChevalier (Тошко)

Готино! Обичам този вид хумор.

2012-06-15T00:00:15+03:00