Коленете си обелих!
Сълзите изтрих с юмрук!
После се ухилих смело
на Съдбата си напук.
А ме толкова болеше...
Как раздирах се от яд!
Да се спъна във предрешен,
тъй привидно мил асфалт!
Уж бе гладък и удобен,
чак ме нежно замечта,
а пък криел е огромен
камък в своята душа.
Ала нищо... Поизтупах
прашните си колене
и му пожелах: „Наслука!“
Някой ден ще разбере...
© Валентина Лозова All rights reserved.
Нейсе от втория куплет нататък се успокоих при пояснението за асфалта и си плюх в пазвата против уроки. Екзистенциалното съпреживяване в третия куплет ме доведе до сакралния екстаз на финала в четвъртия, където чисто по човешки заканата ми дава морално удоволетворение, че възмездие все пак ще има с неизбежен "хепи енд"! 
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
