7 nov 2021, 10:14

Колизии 

  Poesía » De amor
676 1 2

Огнивото в лампата е на привършване.

Студен е пламъкът в свещта.

Зад нея сенки приближават здрача

с няколко минути по-близо до мен.

В отсъствие на топлина в дома,

усещам силно присъствие на всичко невидимо.

Предметите раздвижват силуети на абстрактното.

И драскат с нокти по своето недоумение.

Тъкмо когато ми се струва най-абсурдно,

когато тъмнината обзема нощта,

тънък лъч я разделя

и я връща пак свита в ъгъла

като стар мустакат котарак.

 

Не е неизчерпаем пламъкът в огнището,

но не изтича и с вълшебства от лампата.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??