7 нояб. 2021 г., 10:14

Колизии

1.2K 1 2

Огнивото в лампата е на привършване.

Студен е пламъкът в свещта.

Зад нея сенки приближават здрача

с няколко минути по-близо до мен.

В отсъствие на топлина в дома,

усещам силно присъствие на всичко невидимо.

Предметите раздвижват силуети на абстрактното.

И драскат с нокти по своето недоумение.

Тъкмо когато ми се струва най-абсурдно,

когато тъмнината обзема нощта,

тънък лъч я разделя

и я връща пак свита в ъгъла

като стар мустакат котарак.

 

Не е неизчерпаем пламъкът в огнището,

но не изтича и с вълшебства от лампата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

32 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...