7 нояб. 2021 г., 10:14

Колизии

1.2K 1 2

Огнивото в лампата е на привършване.

Студен е пламъкът в свещта.

Зад нея сенки приближават здрача

с няколко минути по-близо до мен.

В отсъствие на топлина в дома,

усещам силно присъствие на всичко невидимо.

Предметите раздвижват силуети на абстрактното.

И драскат с нокти по своето недоумение.

Тъкмо когато ми се струва най-абсурдно,

когато тъмнината обзема нощта,

тънък лъч я разделя

и я връща пак свита в ъгъла

като стар мустакат котарак.

 

Не е неизчерпаем пламъкът в огнището,

но не изтича и с вълшебства от лампата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

32 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...